Който мисли само да взема, той не мисли вече за взетото ♠ Мишел дьо МОНТЕН
(Portrait of Michel de Montaigne, 1570)
♠ Алчност
С каквото и да се срещнем, на каквото и да се радваме, ние постоянно усещаме, че то не ни удовлетворява и постоянно ламтим към бъдещето и непознатото, защото сегашното не може да ни насити – съгласно мен не за това, че няма с какво да ни насити, а по тази причина, че ние не умеем да се възползваме рационално от него.
*
Който мисли единствено да взема, той не мисли към този момент за взетото. Същинската линия на алчността е неблагодарността.
*
...Светът дефинира цената и изгодата от нещата съгласно външния им аспект. Всяка грижа за благосъстояние води към алчността; към нея води дори разхищението, дори прекомерно умерената и изкуствена щедрост; благосъстоянията не заслужават чак толкоз внимание и такава мъчителна угриженост.
*
... за алчността... няма по-голяма спънка от самата алчност; колкото е по-безгранична и ненаситна, толкоз по-малко реализира.
*
♥ Говорене и смисъл
Който споделя всичко, той ни пресища и убива апетита ни; който обаче се бои да изрече всичко до дъно, той ни кара да мислим и за това, което въобще не е имал желание да каже.
*
Ако приказват задоволително достоверно и с изгода, те приказват мъдро.
*
... всеки отговор е добър, в случай че е на място.
*
Половината от произнесената дума е на този, който приказва, а другата половина на този, който го слуша.
*
Примерът е неразбираемо огледало; в него гледат всички и всеки вижда, каквото му изнася.
*
♥ Добродетели, добродетелност
Храбростта като всяка друга добродетел, има своите граници; преминеш ли ги, започваш да клониш към порока...
*
... цената и величието на същинската добродетел са в лекотата, изгодата и удовлетворението при нейното осъществяване... Не мощ, а пристойност – това й е нужно.
*
Векът, в който живеем (поне под нашите небеса), е толкоз тежък, че освен добродетелта, само че даже визията за нея е нещо непознато...
*
... добродетелта признава за свое единствено това, което се основава от самата нея и поради самата нея.
*
Никакви случайности не са в положение да накарат добродетелта да обърне тил на живота; тя търси страданието и болките като своя храна.
*
Но има друга една добродетел – същинска, съвършена и философска... тя е доста по-голяма и по-пълноценна от войнската. Това е силата и твърдостта на нашата душа, която еднообразно презира всички враждебни на ней обстоятелства; тя е равна на себе си; тя е неизменима и непрекъсната. [II, с. 80.]
Избрано от: „ Опити ”, Мишел дьо Монтен, изд. Наука и изкуство
Изображение: Portrait of Michel de Montaigne, 1570s (unknown artist), commons.wikimedia.org
